Като концентрация на тяло и душа, човекът синтезира в себе си тленното и вечното в единна и безспорна цялост. За да постигне своята вечност, преди всичко той трябва да познае себе си, своята преходност, да прозре тлението си....

Преди хората са живели по-дълго. Коментар на този феномен...

Мисля си, че в съществуването на грешките има някакъв дълбок смисъл. Но какво е тяхното оправдание? Дали грешките не са също като задължителното грундиране на платното, преди да се пристъпи към рисуване?...

Писала съм това есе преди 2 години за една приятелка,която учеше в университет и много и трябваше.Надявам се да Ви хареса :)