Изправени сме за пореден път пред сакралната дата 1 ноември. Дата, свързана с българското Възраждане. Дата, избрана да покажем нашето преклонение пред големите българи, запазили в столетията под чуждо владичество...

Една малка книжка, един неизвестен човек приел монашеското име Паисий Хилендарски, една картина на Иван Мърквичка и стиховете на Вазов за непознат и бледен монах, пишещ пред жумяща лампа. Достатъчно ли е това за днешния българин, за да твърди, че...

Кое остава в паметта ни? Кое избледнява и изчезва напълно? Едва ли има българин, който при споменаването на Паисий и "История славянобългарска", да не си спомни неговите думи: "О, неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин..

И след освобождението хайдутлукът на Каравеловите ългари, разбиран широко, не изчезва, той получава модерни аналози – грабеж от държавата, спекулации, стопански злоупотреби. .

С хиляди са редовете изписани за нашето отечество. Историята пази имена като Иван Вазов, Любен Каравелов, Пайсии Хиляндарски, които са оставили диря в сърцата на милиони българи, дали са им сили с патриотичните си възгледи да възтанат и да се борят .....

Всяко живо същество, за да живее, има нужда от храна и вода. Основно място на трапезата ни, като българи, заема хлябът. Българинът го цени и за него той е свещен. С хляб и сол са посрещнати нашите руски освободители....

Размисли върху днешните хора и ценностната им система, достойни ли сме да се наречем българи и в какъв свят живеем..

В днешно време има изключително много промени в сравнение с времето, по което е живял Паисий. Вече не сме под робство, а българската нация е вече формирана.

В днешно време има изключително много промени в сравнение с времето, по което е живял Паисий. Вече не сме под робство, а българската нация е вече формирана.