"Името ми е Васил, от Карлово съм... Занятието ми е да облекчавам съдбата на българите и аз обикалях, за да им давам вяра и упование в бъдещето..." Дяконът е минал и оттук. Гениален ум. Искрена любов към хората...

Едно есе, което съм писала според моите виждания за материалното и духовното...

Да започнем от там... какво представлява един "човек в калъф"? Какво си мисли един такъв човек...

Казано с думите на Чехов, всички те са вечните, едни и същи хора в калъф - само майсторите на калъфа се менят поетапно. Потръпвам от погнуса, когато се позная мимоходом в тях - предпочитам негър в Алабама да съм.

В стихотворението си "Родина", поетът Атанас Далчев казва, че се чувства българин, не заради почестите и бранната слава на България, "а зарад туй, че съм безсилен да забравя за ослепените бойци на Самуила..."

Ще се намери ли поне един човек, който не би желал да бъде щастлив? Възможно ли е през целия си живот нито веднъж да не се замислиш над въпроса: щастлив ли съм?

По-добре да си счупиш главата в някоя стена, отколкото да чакаш стената сама да падне. Аз съм Дон Кихот!

С тази тема съм спечелила 2-ро място на национален конкурс :) Успех на всички :)

Защо българите винаги искат да са европейци? Почти съм сигурна, че повечето от тях дори не разбират значението на това...

Бог – създателя ни, ни е създал да се раждаме еднакви, еднакво добри. Но кога човек се превръща в змия, в злодей, кога започва да се радва на чуждото нещастие, кога започва да живее на принципа „Аз съм добре кога Вуте е зле.”? Да всички се раждаме еднакви