Това са моите откровения за една Нова година и за един нов човек....

"Но защо ?! Има ли за какво да живея?" –не един или двама са се терзали над тези въпроси . Когато не можеш да намериш дори една причина , поради която да продължиш да живееш....

В живота на един човек се преплитат много и най-различни чувства,а точно тези чувства изграждат човешкият характер....

Дълбоко във всеки от нас дреме по един Хамлет. Всеки от нас осъзнава, че животът е сложен, труден и отговорен, и че от нашите действия и решения зависят чужди животи..

Но както и един народ може да бъде под иго, така и може да разгледаме подтисничеството като нещо строго индивидуално, което за жалост съществува неизменно в живота на човека..

Защо един велик владетел, като хан Омуртаг би казал тези слова, които са останали след него и продължават да важат и до наши дни?.

Разглеждам малката хартиена карта на Европа, и си спомням дори визуално редицата статии, които прочетох в последните две седмици. Всички те се отнасяха до един единствен въпрос – членството на страната ни в европейският съюз....

От мрачните пространства на един град, "огрешен и позорен", приглушено прозвучава гласът на дълго стаявано съкровено желание - да бъде извървян пътят назад към миналото, да бъде върнат ходът на времето и възкресена картината на отлетялото щастие

Героизмът е наше ежедневие! Ако погледнем от един по–особен ъгъл ще видим ,че голяма част от народа ни е герой, ама истински.....

В света хората са създадени различно т.е. всеки един човек е уникален и няма друг като него. Представете си, че ако всички бяхме еднакви. Дали щеше да има смисъл изобщо да бъдем създадени. Ако всеки мислеше еднакво....