Повестта на Емилиян Станев "Крадецът на праскови" е истински шедьовър на българската литература, защото описва едно от най-чистите чувства в човешките взаимоотношения...

Жан Пол Сартър казва, че "Адът - това са другите хора" докато Барбара Стрейзънт пее "Хора, които се нуждаят от други хора, са най-големите късметлии в света". С кого бихте се съгласили и защо...

Най-напред чета и търся отговор на въпроса: „Трябваше ли да съжаляваме, че в нашите гори няма зелено дърво?"

Да обичаш и да бъдеш обичан – не е ли това най-голямото щастие?

Любовта е била и винаги ще продължава да бъде най-силната стихия. Тя е болка и радост, далечна и близка, отровна и сладка.

Бай Ганьо е един от най-популярните герои в българската литература. Той е събирателен за отрицателното и порочното в характера на хората на следосвобожденска България, забравили възрожденските идеали...

Жената винаги е присъствала в историята. Още от най-ранен период тя е стояла до мъжа и го е подкрепяла. Тя е била негова утеха след тежка битка, негова опора, когато е трябвало да взима трудни решения, негова спътница през тежкия му живот...

Любовта в творчеството на Яворов често носи и страдание за лирическия "аз" , но той копнее, опиянява се от това страдание, защото неговата поривност е най-чистата и дълбока...

В своите "Старопланински легенди"Йовков ни представя поредица от незабравими женски образи, които обаче не са обобщение, синтез от най-доброто в една жена, а са самобитни, взети от реалния живот с всичките им предимства и недостатъци....

Според мен литературният герой от известната книга "Бай Ганьо" на Алеко Константинов не е погребан някъде в прашните томове на най-крайния рафт в библиотеката. Всички отрицателни качества на Алековия герой се проявяват навсякъде около нас....