Всеки млад човек, опознавайки живота, навлиза в него с много въпроси и очаквания.

Веднъж го срещнах просто така. Не бе случайна среща, но не бе и очаквана. Не и точно в този ден. Навярно дълбоко в себе си винага бях предчувствала вълнението на този миг.

Без да се замисля, човекът поголовно унищожава природота с флората и фауната в нея.

Казано с думите на Чехов, всички те са вечните, едни и същи хора в калъф - само майсторите на калъфа се менят поетапно. Потръпвам от погнуса, когато се позная мимоходом в тях - предпочитам негър в Алабама да съм.

Доброто и злото, красивото и грозното, животът и смъртта съпътстват човека през цялото му съществуване. Воден от тази общочовешка истина, Елин Пелин рисува в своите разкази ежедневието на българския селянин с неговите тревоги, грехове и престъпления...

А животът се е развивал и е процъфтявал, а най-накрая се е появил и човека – прекрасния, съвършения венец на природата...Венец, но трънен.

Още от много древно минало, човекът е преоткрил себе си като едно висше същество,имащо уникални умения и способно да създава свой собствен вътрешен свят.

Човекът е разумно същество, и именно това го отличава от животните.

Човекът е живо същество с мисли и чувства, той трябва да е свободен да изразява мнението си сред другите индивиди...

Сборникът "Декамерон" е характерно произведение за ренесансовата епоха, където човекът е представвен като мярка на всички неща. Вниманието е изцяло насочно към човека, освободен от забраните на Средновековието и устремен към щастието...