Изключително точно класикът на българската поезия Вапцаров в стихотворението си "История" дава образа на живота, лишен от маска-това е суровият, нелицеприятен живот, макар и истински...

Всеки млад човек, опознавайки живота, навлиза в него с много въпроси и очаквания.

Дългът към рода и дългът към сърцето са две на пръв поглед много близки неща, но всъщност могат да предизвикта най-големите противоречия в живота. Защото човешкото сърце е необятно, а на него не можеш да му заповядваш, нито да ръководиш...

Ако знаехме какво ни очаква в бъдещето, ако имаше начин да погледнем, макар и като на филмова лента живота, който ни очаква, може би не бихме бързали да пораснем.

Любов и омраза – два противоположни полюса в множеството на човешките чувства. Ако любовта е водата, която движи колелото на живота, то омразата е огнена комета, която изпепелява душата...

Тук са описани нещата, които дават смисъла на живота ни и заради които си струва да живеем.

всеки човек има своята цел в живота ,свързана с желанието му да бъде щастлив.тя го води като светлина ,която показва пътя на изгубил се пътник.

Есе за класа като звено на живота.

"Въпросът за смисъла и целта на човешкия живот е най – важния въпрос в живота на човека. Защо изобщо живеем? Има ли смисъл нашето съществуване? Каква е целта на живота ни? "

Случвало ли ви се е някога да се чудите каква е истината за живота около вас?Замисляли ли сте се някога какво е истината и защо понякога тя бива изместена от лъжата?