Още от ранна детска възраст всеки българин знае наизуст стихотворението на Иван Вазов "Аз съм българче". Ние сме закърмени с него. И още незнаещи що е гордост и радост повтаряме: "Българин да се наричам - първа радост е за мен"....

Днес аз се заемам с нравственото си задължение и стремежа да се самоусъвършенствам като българче в Европа, за да съм част от едно модерно европейско общество..

Винаги съм знаела, че ще те срещна. Дори, когато ми беше трудно да го повярвам. Винаги съм знаела, че ще те срещна. Дори, когато всички ме сочеха с пръст. Винаги съм знаела, че ще се влюбя така. Дори, когато си казвах, че не го заслужавам....

Като си помисля, че съм на 18 години си казвам:”Колко неща съм научила, колко не съм и още колко много има да се уча!” На въпроса:”Какво скрито искам да видя?”, бих отговорила:”Много неща!”...

Останах сама в спалнята си в тази малка хижа със странно име “Безбог”. Сякаш съм на края на света. Или съм в началот она света.

Какво означава отечество? За мен отечеството е мястото, където съм се родила, мястото, където съм поела първата си глътка живот...

Винаги, когато съм правил някакви опити да пиша за нещо или да се изразя по убедителен начин май леко съм се престаравал изхождайки от представата, че думите на истинския мъж ....

"Името ми е Васил, от Карлово съм... Занятието ми е да облекчавам съдбата на българите и аз обикалях, за да им давам вяра и упование в бъдещето..." Дяконът е минал и оттук. Гениален ум. Искрена любов към хората...

Едно есе, което съм писала според моите виждания за материалното и духовното...

Казано с думите на Чехов, всички те са вечните, едни и същи хора в калъф - само майсторите на калъфа се менят поетапно. Потръпвам от погнуса, когато се позная мимоходом в тях - предпочитам негър в Алабама да съм.