Свобода на човека да решава сам съдбата си и да има съзнание на господар над природата във времето на Ренесанса...

Още като се вслушам в предложението си, ми изниква изобилието. Изобилието около мен и изобилието вътре в мен. Едновременно и около мен, и вътре в мен, както се проявява холограмата.

Любовта е висша поезия на природата, а според Джек Лондон:"Всичко в света е ограничено, освен любовта"

Човекът е недлим от природата. не само защото без нейните елементи е невъзможен неговия строеж, но и защото без нея е невъзможно неговото съществуване...

Ние, хората, в голяма степен допринасяме за съдбата на поколенията след нас, влияейки пряко или непряко на процесите, съпътстващи развитието на земята...

Създаде цветята и дърветата, водата и звездите, Слънцето и Луната.Бог създаде и всички животни. Най-накрая създаде човека и, за да се отличава от другите живи твари, го дари с разум.....

Човекът извървял пътя си от безумното насилие до мълчаливия размисъл е готов да се съжали за постъпките си. Природата понесла камшичения удар през "лицето" на шипковия храст е готова да им прости, ако се вгледат в себе си и преосмислят постъпкит

Природата е заложила в човека непрестанен стремеж към усъвършенстване и нови знания.Човек се ражда с книгата.Та нали още непроходило,малкото дете с интерес разглежда книжката с картинки и малко по малко опознава света..

Различните митологии дават различни трактовки относно Сътворението и появата на човека, но безспорно близки в едно – човекът е венецът на природата, най-съвършеното Божие творение, а неговият живот е само миг от Вечността..

Животът на планетата Земя е едно училище, в което можеш непрестанно да се учиш от разтворената книга на Природата..