През своя живот всеки човек върви по пътя към себе си, създава се с делата, чувствата и мислите си. Ние притежаваме уникалния шанс да променяме съдбата си дори в мига. И накрая на пътя поглеждаме назад, знаем, че не сме постигнали идеала си

По-добре да си счупиш главата в някоя стена, отколкото да чакаш стената сама да падне. Аз съм Дон Кихот!

За човек на възрастта на двамата герои(16 и 14 години)любовта може да се превърне във върховен смисъл за живота и дори да замести всички други ценности.Това всъщност се случва и на главните герои в тази блестяща трагедия на ненадминатия Шекспир.

Всеки човек вярва в нещо или в някого. Дали това ще е Бог, дали ще вярва в себе си или някакъв предмет, то той винаги има на какво да разчита в труден момент. Когато някой изпадне беда, той ще се опита да се справи или абсолютно сам

Много сложен въпрос.може разбира се ако наистина обичаме някого.в произведението на ивайло петров "преди да се родя" това изпъква много ярко. човек иронизира своите близки,показва отрицателните страни в тях, но въпреки всичко ги укорява или закл

Незаменимо и толкова силно е истинското приятелство. Всеки човек има приятели, които означават много за него...

Бог – създателя ни, ни е създал да се раждаме еднакви, еднакво добри. Но кога човек се превръща в змия, в злодей, кога започва да се радва на чуждото нещастие, кога започва да живее на принципа „Аз съм добре кога Вуте е зле.”? Да всички се раждаме еднакви

Според мен всеки човек трябва да уважава родната земя, да "тачи и милее" за нея. Това е пътя към националната ни идентичност и национална гордост...

Копнежът по щастието. Дали това не е движещата сила на човечеството напред към светлината. В поезията, не само на Смирненски, светлината е символ на доброто, на щастливия живот, към който всеки човек се стреми до сетния си ден...

Притчата за блудния син е разказ за съдбата на всеки човек, за търсенето на себе си, за трудностите по пътя на израстването и себенамирането, за покаянието и прошката, за търсене на смисъла на човешкото съществуване....