Иван Вазов е от онова поколение, което е възпитано в духа на възрожденските идеали, за които са най-святи понятията: Родина, Свобода, Безкористност, Себеотрицание.

Любовта е най-прекрасното, най-силно и всепобеждаващо чувство,на което са подвластни всички хора от младостта до дълбока старост. Тя е толкова могъща, че руши всички окови, всички поставени пред нея от обществото прегради...

Животът и изпълнен с много изненади, с много препятствия, срещи с различни по характер хора. Така както преди няколко дена мой познат, който аз действително не познавах много добре, ме попита: "Какво обичаш най- много?"

Жените са силни като бурното море,ослепителни като слънце,нежни като птича песен.Жените са най-великото чудо на Земята.Жената се е превърнала и в муза за творците.Нейната красота и всеотдайност са основен обект на творчески интерес от страна на творците..

А животът се е развивал и е процъфтявал, а най-накрая се е появил и човека – прекрасния, съвършения венец на природата...Венец, но трънен.

Книгата е най-голямото богатство.На това се учим от малки. Да обичаме книгите и да сме богати. Духовно богати. Да сме прочели и съхранили родовата памет, всичко българско и родно.

Свободата е най-голямото щастие на света! Да правиш и мислиш това, което искаш. Чрез свободата чувстваш, че живееш, а това е равносилно на щастието.

Да обичаш и да бъдеш обичан – не е ли това най-голямото щастие?

В днешния забързан и изпълнен с трудности ден всеки иска да постигне нещо значимо в живота си. Успява само този, който има определени качества, най– важен от които е волята.

Приятелството между хората винаги ще управлява света! То е най-важно.