Границата между нормалното и крайното е изключително тънка. Действията на човек от гледна точка на морала на обществото и на различните личности,ги виждат както като привилни,така и като грешни и осъждани...

"Който е безгрешен, нека пръв хвърли камъка." Всеки ден от живота се сблъскваме с тази фраза. Хората постоянно съдят другите. Но истината е, че никой не е безгрешен. На света няма човек , който да не е съгрешил поне веднъж. Няма перфектни хора..

Човек преживява и радости, и несполуки, ако има с кого да сподели радостта си, тя ще бъди двойна, а мъката ти ще намалее.

Този "бисер" на седмокласник води собствената ми класация - на проверващ и оценяващ учител по литература на изпита след седми клас. Този "бисер" ми се струва даже авангарден, видим е и анализ на цветовата символика на едно подсъзнателн

Литературно есе по цикъла на Елин Пелин "Под манастирската лоза"

Днес… Не зная би ли се родил човек, който да се отдаде всецяло на мечтата си… Мечтата за доброто бъдеще на Родината.

Както няма универсални човешки ценности, така мога да твърдя, че няма универсално добро. Всеки народ е различен и уникален сам по себе си, също както и всеки човек.

всеки човек има своята цел в живота ,свързана с желанието му да бъде щастлив.тя го води като светлина ,която показва пътя на изгубил се пътник.

В зависимост от нагласата към света и начина, по който даден човек се отличава от останалите, да си различен може да бъде, както в някои случаи хубаво, така и в други - наистина лошо.

Есе върху цитат от трагедията "Антигона"(думите на Хора)