"Ренесанс" означава възраждане, вяра в човешката душа. Основно място в литературата и културата на Ренесанса заема хуманизмът, чието начало се поставя със съчинението на Данте Алигиери "За достойнствата на човека" и се доразвива от хум

Вяра. Вяра, надежда и любов. Дали това е всичко от което имаме нужда? Дали цялата ни доброта и човешка солидарност се събира в тези три думи? Вероятно да, но можем ли да го твърдим категорично?

Повярвали в правдата на Дон Кихот, понесени от вихъра на неговатa вяра в тържеството на доброто и справедливостта, ще вървим напред с думи, озарени от надежда в утрешния ден...

Моето мнение за това какво трябва да правим в трудни моменти, как да постъпваме и...да имаме малко вяра :).

"Името ми е Васил, от Карлово съм... Занятието ми е да облекчавам съдбата на българите и аз обикалях, за да им давам вяра и упование в бъдещето..." Дяконът е минал и оттук. Гениален ум. Искрена любов към хората...

Вероятно Алберт Айнщайн се е почувствал окрилен от толкова богатата душевност на най-достойния и най-величествения от всички рицари и свързва името му с най-прекрасните чувства - любов, вяра, възторг.

В греховния свят на несбъднатите идеали, сред покрусата от рухването на крепящата човешката воля вяра в съвършенството на ценностите, индивидът лелее самопознанието си и жадува постигането на духовен мир...

Вярата ни дава да се уповем, да повярваме в дадена идея, определен човек или в Бог. Всеки сам избира в какво да вярва, кои да са неговите идоли и как да показва своята вяра. Тя ни крепи в най-трудните моменти....

За да си човек трябва да имаш вяра-вярата в това, че си човек. Всеки човек е мярка за всички неща, защото той е уникален, личност, загадка , автор на съдбата си и отговаря сам за живота си.Той расте, върви и открива стъпка по стъпка целия.

Тази памет подхранва новото мъченичество на светци, които общността канонизира заради отказа им да приемат чуждата вяра..