Ако сме щастливи и въпреки това усещаме някаква празнота и в усмивката ни успява да се промъкне тъга, то може би ни липсва любов. Любовта е като почивка след дълъг път..

Какво разбираме само под една дума "любов" ? Някакво чувство може би? А какво е предизвикало това чувство? ....

Отдавна полунощ минава. Опустял е и градът. Тихи са улиците, върху които отекват хиляди човешки съдби. Замислям се за него, живота. Чудна плетеница е той, непрестанна борба и вечен стремеж. Мисля си за любовта....

Любовта е едно неизмеримо и безгранично чувство. Някой някога е казал: „Планината става долина, когато обичаш". Това означава, че тя не може да бъде премерена или изчислена, измеренията й нямат граници. И единствено това чувство на света ни спасява о

Есе за прокълнатото чувство любовта.По Литература и по Психология.

Какво е любовта? Миг на наслада, болка и очакване или неизтляващо чувство, което ръководи човека? Хиляди дефиниции, хиляди разбирания…Чувство, което много трудно би могло да се опише...

Аз не съм изключителна личност. Най-обикновен човек с най-обикновени мисли. Живея обикновен живот. Може би след време няма да има, както обикновено, издигнати паметници в моя чест и името ми може да бъде забравено....

По света има хиляди хора, които копнеят да изпитат това чувство – любовта, има и такива, които често любовта ги връхлита, но те не я оценяват.

Вярата, надеждата и любовта са три много силни чувства. Човек ги изпитва при различни поводи, но те винаги за признак на доброто в него...

Обича ме…не ме обича. И една маргаритка! Кой ли не е броил, вярвал, надявал, късайки малките листенца на изящното, нежно цвете. Кой ли не е усещал аромата и вкуса на любовта...