Всичко върви по един установен ред. Всеки ден правим едни и същи неща. Животът ни сякаш се движи по течението на една река и ние сме някак безсилни да се борим срещу това течение.

А животът се е развивал и е процъфтявал, а най-накрая се е появил и човека – прекрасния, съвършения венец на природата...Венец, но трънен.

Преди настъпването на всяко отделно събитие ние разполагаме само с вероятностите за различни резултати Един много прост лабораторен пример е разпадането на радиоактивно ядро, излъчващо алфа-частица.

Животът е море от изкушения. Изкушение е да живееш по определен начин, изкушение е да останеш, но и да заминеш, да знаеш, но и да премълчиш, когато е необходимо.

"И ако си представя,че животът е океан,в който вълните блъскат лодката на моя живот,накланят я ту към радостта и успеха,ту към разочарованията и изпитанията аз ще търся в края на своето пътуване тихо пристанище,уютно пристанище,където да се подслоня-

В поезията си Ботев разгръща идеите за робството, борбата и свободата. Жестоката действителност поражда желанието за освобождение,което пък е постигнато само чрез борба - едиственият път на избавление...

Чувала съм, че книгите са прозорец на знанието. Колкото и проста метафора да е тази, хората като бабите и дядовците, живели в тези времена когато на мода е било да се четат книги, са убедени в истиността й. Днешните книги са електронни...

По света хората са изложени постоянно на препятствията, които животът им предлага. Един от най-големите проблеми на човека е психологическото възприятие...

Животът е най-ценното и най-прекрасното нещо, но се дава само по веднъж. За това трябва да се изживее пълноценно и смислено...

Всеки, поне веднъж се е питал "Kакво е животът?". Дали е някакво изпитание, с което трябва да се преборим или нещо, което трябва да пазим. Животът може да се опише по много начини, но аз бих го описала като наниз от щастие и нещастие...