Всеки човек е творец.Не вярвате ли? Огледайте се,това е толкова очевидно! В своя съзнателен живот всеки от нас непрестанно твори. Твори, когато подрежда мислите в главата си, за да достигне дадена цел. Твори, даже когато измисля някое нелепо оправдание...

За да си човек трябва да имаш вяра-вярата в това, че си човек. Всеки човек е мярка за всички неща, защото той е уникален, личност, загадка , автор на съдбата си и отговаря сам за живота си.Той расте, върви и открива стъпка по стъпка целия.

Всеки ден зачестяват страховитите новини - катастрофи, самоубииства, глад, безработица, корупция, изнасилвания, инфлация, престъпност....

Всеки човек обича родния си дом и семйството. Всеки човек изпитва носталгия и копнеж по бащиното огнище и близките на сърцето си хора, когато е далеч от тях..

Вървя по улиците на София и виждам безброй коли, скъпи магазини, изнервени граждани и всеки от тях, забързан и оплетен в своя малък свят. Никой не забелязва нищо около себе си. Повечето са като слепи за околния свят....

В света хората са създадени различно т.е. всеки един човек е уникален и няма друг като него. Представете си, че ако всички бяхме еднакви. Дали щеше да има смисъл изобщо да бъдем създадени. Ако всеки мислеше еднакво....

В живота си всеки ден ние научаваме и откриваме неща, за които дори не сме подозирали, че може да разкрием и опознаем. Съдбата ни е отредила пътя, който трябва да изминем, за да открием, както хубавите така и лошите страни на живота....

"Човекът е осъден да бъде свободен”, казва Сартр. Явно, обаче, присъдата не се отнася до всеки дишащ индивид, който има щастието да се определя като човек. .

Всеки човек обича родния си дом и семейството. Всеки човек изпитва носталгия и копнеж по бащиното огнище и близките до сърцето си хора, когато е далеч от тях..

Всеки ден е много интересен, дълъг,но с доста преживявания и всеки ден трупаш опит, печелиш или губиш, защитаваш, превземаш, вървиш напред или отстъпваш назад. Всеки ден осъзнаваш колко още не ти достига, колко още много неща не можеш да направиш..