Природата е заложила в човека непрестанен стремеж към усъвършенстване и нови знания.Човек се ражда с книгата.Та нали още непроходило,малкото дете с интерес разглежда книжката с картинки и малко по малко опознава света..

Ние, хората, в голяма степен допринасяме за съдбата на поколенията след нас, влияейки пряко или непряко на процесите, съпътстващи развитието на земята...

Свобода на човека да решава сам съдбата си и да има съзнание на господар над природата във времето на Ренесанса...

Още като се вслушам в предложението си, ми изниква изобилието. Изобилието около мен и изобилието вътре в мен. Едновременно и около мен, и вътре в мен, както се проявява холограмата.

Какво всъщност означава съвършенството?Хармония между душата и разума?Хармония на човека с природата с и останалите около него?Или уникални знания,които човек притежава и който биха направили умът му напълно съвършен?А може би всичко това заедно?

Способността да се разбира скритото в човешката душа е това нравствено богатство,с което природата е надарила Йовковия герой Петър Моканина от разказа „По жицата”.

Любовта е висша поезия на природата, а според Джек Лондон:"Всичко в света е ограничено, освен любовта"

Кой е по-силен? Човекът който руши природата или природата, която и да искаш не можеш да спреш?

Кой е по-силен? Човекът който руши природата или природата, която и да искаш не можеш да спреш?.....

Човекът извървял пътя си от безумното насилие до мълчаливия размисъл е готов да се съжали за постъпките си. Природата понесла камшичения удар през "лицето" на шипковия храст е готова да им прости, ако се вгледат в себе си и преосмислят постъпкит