опазване на природата и резултатите от необмислените ни действия

Още като се вслушам в предложението си, ми изниква изобилието. Изобилието около мен и изобилието вътре в мен. Едновременно и около мен, и вътре в мен, както се проявява холограмата.

Едно от най-важните сетива на човека винаги е било и ще бъде зрението. Благодарение на него ние виждаме формата на предметите, красотите на природата, лицата на любимите ни хора или на тези, които въоще не познаваме, то ни дава представа за всичко...

А животът се е развивал и е процъфтявал, а най-накрая се е появил и човека – прекрасния, съвършения венец на природата...Венец, но трънен.

Любовта е висша поезия на природата, а според Джек Лондон:"Всичко в света е ограничено, освен любовта"

Вода, небе, надничаща светлина през листата на дърветата...

Човекът и природата са неразривно свързани части на едно цяло, наречено ЖИВОТ. Пред човешката цивилизация има две алтернативи - да промени себе си, за да оцелее или да загине такава, каквато е...

Околната среда е природата която ни заобикаля.Без нея е невъзможно съществуването на човечеството,затова ние трябва отговорно да се отнасяме към нейното опазване.

Ние, хората, в голяма степен допринасяме за съдбата на поколенията след нас, влияейки пряко или непряко на процесите, съпътстващи развитието на земята...

Създаде цветята и дърветата, водата и звездите, Слънцето и Луната.Бог създаде и всички животни. Най-накрая създаде човека и, за да се отличава от другите живи твари, го дари с разум.....