Между любовта и омразата съществува една много тънка граница. Тази граница много лесно може да се прескочи и от любов вичко да се превърне в омраза....

Любовта... Това е най-святото чувство на Земята. Понякога си мислиш, че си влюбен до уши, че си открил точния човек, че от този момент нататък ще се случват само хубави неща....

Любовта в мен ме кара да се чуствам успял човек, кара ме да мисля, че мога да постигна целите си без да нарушавам вътрешния си мир.

Има нещо, което стои над всичко друго – любовта между хората - есе върху творчеството на Йордан Йовков..

Къде е любовта? В пролетното цвете или в светлите детски очи? Любовта – символизираща доброта, надежда, радост и красота. Къде е тя? ... Как къде? – В сърцата на хората. В душите и очите им....

Ако сме щастливи и въпреки това усещаме някаква празнота и в усмивката ни успява да се промъкне тъга, то може би ни липсва любов. Любовта е като почивка след дълъг път..

Защото любовта е силна като смъртта, променя живота ти и те пренася в един по-хубав свят, свят изпълнен със силни чувства и усещания....

Живеем във време, в което всеки е свободен да обича когото и каквото си поиска. Обичаме, за да сме щастливи, защото любовта е може би най-висшето измерение на щастието.....

Любовта е едно неизмеримо и безгранично чувство. Някой някога е казал: „Планината става долина, когато обичаш". Това означава, че тя не може да бъде премерена или изчислена, измеренията й нямат граници. И единствено това чувство на света ни спасява о

Любовта в произведението на Пушкин "На А.Керн" е представена по един вдъхновяващ начин....