Всички народи, които са съществували досега са дали нещо на света било то в исторически, културен или духовен аспект. Всеки човек вървейки по своя жизнен път оставя някаква трайна следа за делата си...

Корабокрушението,което може да застигне всеки човек в днешно време е доста голямо.

Природата е наша майка, и ние не бихме могли да живеем без нея. Човекът е безпощаден. Той непрекъснато взема от природатас пълни шепи и не се замисля, че натози свят има и други същества. Всеки ден ние хората замърсяваме почвата с отпадъци...

Притчата за блудния син е разказ за съдбата на всеки човек, за търсенето на себе си, за трудностите по пътя на израстването и себенамирането, за покаянието и прошката, за търсене на смисъла на човешкото съществуване....

Уважението е нещо, което е важно всеки човек да има, не само към себе си, но и към околните. Какво обаче е уважението. Много хора го разбират и определят като способност да предадеш на другия внимание и вяра в собствените му възможности...

Любовта е свещено право на всеки човек. Да обичаш и да бъдеш обичан- това е смисълът и красотата на живота.

Всеки човек от деня на раждането си до смъртта има права и задължения. Ето тези задължения можем да наречем "окови". Права имаме много. Имаме право да изберем какъв живот да водим...

Никой не може да предскаже съдбата на човека, никой не може да каже дали тя изобщо съществува. Всеки от нас е чувал или пък той самият е казвал...

Всеки човек вярва в нещо или в някого.... Човек има огромни възможности, но често не може да ги осъзнае..

Живеем във време, в което всеки е свободен да обича когото и каквото си поиска. Обичаме, за да сме щастливи, защото любовта е може би най-висшето измерение на щастието.....