Човек сам избира по кой път да поеме и как да се развива. Някои смятат, че сами определят съдбата си, знаят каква точно да бъде тя. Други пък са убедени, че съдбата е тази, която ги избира...

Роден съм, раста и живея край р. Камчия. Тази река, като че ли задържа всички, които са се родили тук и я познават отблизо. Понякога е буйна и сърдита, друг път кротка и привлекателна....

Ако сме щастливи и въпреки това усещаме някаква празнота и в усмивката ни успява да се промъкне тъга, то може би ни липсва любов. Любовта е като почивка след дълъг път..

Една метафора, дошла от незнайното далечно минало, извървяла дълъг път до обобщената истина ....

Помниш ли онзи път, когато едва не те сгази един мотор? Беше застанала по средата на улицата и само невероятния ти късмет те спаси от сигурна смърт....

Гледам вече остарелите ти снимки на компютъра ми, правени преди година за мен и за последен път разкривам чувствата си пред белия лист. Днес съм решила да се откажа от този си порок - да продължавам да се измъчвам за нещо,...........

И ето, отминава още един ден. Слънцето пое своя път, който свършва за нас ей там зад хоризонта.

Приятелството това е необходимост за преодоляване на човешкият егоизъм и за преодоляване на самотата. Истинското приятелство е едно от най- хубавите неща ,които могат да ни се случат. Понякога то ни сполетява неочаквано друг път...

Изправени сме за пореден път пред сакралната дата 1 ноември. Дата, свързана с българското Възраждане. Дата, избрана да покажем нашето преклонение пред големите българи, запазили в столетията под чуждо владичество...

Във време на потисничество и произвол всеки път е страшен. Славата идва с тръните по него. Но славата не е само белези от битки, тя е саможертва в името на общочовешко право, каквото е свободата.