"Който не познава отечеството си, няма мащаби за чуждите страни" Гьоте

Пукна пролет. Въздухът се изпълни с великолепен аромат на свежи цветя. Птичките и децата започнаха да играят и да пеят весело в парка. А песента им като че ли нашепва: "Ние сме щастливи. А ти?"

Светът се руши, макар и неговата разруха да е прикрита под прогреса и само проглеждането на обществото може да го спаси! Нощ е – тъй хладна и спокойна. Вятърът тихо шепти, люшкайки нежно листата.

Есе върху повестта на Емилиян Станев "Крадецът на праскови".

В този документ има две есета................................

Обикновено смятаме свободата за нещо, което е ясно само по себе си....

Кой твърди, че лицемерието е нещо лошо?! По своето речниково значение то е: поведение, при което злонамереност и неискреност се прикриват под маската на чистосърдечиеи доброжелателност. Но защо е заклеймявано като порок?!

Героизмът, той се крие във всеки от нас.Макар за някои дълбоко в сърцата им, той все пак е там...

В поезията родината на първо място е свързана с майката, тук понятието вече добива и емоционален смисъл, чувствата и емоциите са способни да ни отведат навсякъде в търсене на щастието,мира и хармонията в нашия свят...

С произведенията си много автори оставят послания към поколенията - едни подтикват да бъдем по-добри към ближните си, други пък съветват да не се предаваме пред нищо, следвайки мечтите си, трети учат на морални ценности...