Най-голямата загадка на Вселената – Животът. Неслучайно го изписвам с главни букви.

Есе по БЕЛ на тема "Животът е броеница от бели и черни зърна"...

Дали те правят животът по – лек, или го усложняват? Ако отговорим честно на този въпрос, ще трябва да опишем и двете лица на родителсвото.

Животът е омърсен, загубил приказната си красота, живот, който вече не е най-голямото чудо, най-великата тайна, най-ценното нещо на земята .Защото злото се е вкопчило в него и го прави ужасен, ала властен, силен, могъщ...

Животът ни е низ от събития, от падения и безкрайно изкачване към едничката цел - щастието!

Говори се, че най-ценният дар, който е даден на нас, хората, е животът...

Времето върви напред и напред, животът, хората и светът се променят, но Дон Кихот и Санчо Панса винаги ги е имало и ще ги има...

Животът и изпълнен с много изненади, с много препятствия, срещи с различни по характер хора. Така както преди няколко дена мой познат, който аз действително не познавах много добре, ме попита: "Какво обичаш най- много?"

Животът е сложно нещо. Има хора, които живеят ден за ден, има други, които се борят за надмощие, било то над подчинените си, било над по – бедните. Има и такива хора, които се стремят да натрупат пари и богатство – независимо по какъв път...

Всичко върви по един установен ред. Всеки ден правим едни и същи неща. Животът ни сякаш се движи по течението на една река и ние сме някак безсилни да се борим срещу това течение.