Всеки човек е предопределен да изживее живота си. Животът е една непрекъсната борба, борба за всичко, което ни е нужно,но и борба за самото ни съществуване.

А животът се е развивал и е процъфтявал, а най-накрая се е появил и човека – прекрасния, съвършения венец на природата...Венец, но трънен....

“Животът няма друг смисъл освен този,който човек му придава сам, разкривайки своите способности”- казва големият хуманист Ерих Фром.

Да живееш, значи да мечтаеш! Без светли мечти животът е безсмислен и живот без продължение...

Имало ли е Олимп??!... Имало ли е безсмъртие, което години от древността, задъхано ни отвежда сред онези Богове, които са причинявали болки, войни, смърт, любов, истинска и коварна, вярност и измама и какво ли не още...

Есе, в което става ясно, че свободата е начин на живот, а не даденост.

Защо се раждаш? За да живееш и то колкото се може по-дълго време, за да се радваме на слънцето, луната, на пролетните цветя първия сняг, есенните листа, обагрени с най-чудните цветове на младостта, на любовта на всичко красиво ...

Замърсяването на околната среда е един от най-основните и актуални проблеми на съвременността. В последните години все повече се обръща внимание на този проблем.

Животът на всеки човек е изпълнен с редица мигове, някои радостни, други тъжни. Но изпълнени ли са тези мигове с чудеса, съществуват ли чудесата изобщо?