Концептуално ядро в лириката на поета работник е вярата. Тя е основната екзистенциална категория и свръхценност в нравствената система на Вапцаровия лирически човек.

Както няма универсални човешки ценности, така мога да твърдя, че няма универсално добро. Всеки народ е различен и уникален сам по себе си, също както и всеки човек.

всеки човек има своята цел в живота ,свързана с желанието му да бъде щастлив.тя го води като светлина ,която показва пътя на изгубил се пътник.

В зависимост от нагласата към света и начина, по който даден човек се отличава от останалите, да си различен може да бъде, както в някои случаи хубаво, така и в други - наистина лошо.

Есе върху цитат от трагедията "Антигона"(думите на Хора)

Ще се намери ли поне един човек, който не би желал да бъде щастлив? Възможно ли е през целия си живот нито веднъж да не се замислиш над въпроса: щастлив ли съм?

Казали са го мъдреците. Бях стигнала сама до този извод, макар и подреждайки ги в друг ред, разсъждавайки, като всеки човек, често за нея– любовта.

В живота на всеки човек има моменти,в които се налага да си постави маската на лицемерието и подлостта,за да може да премине през изникналите трудности и да се пребори с тях.

През своя живот всеки човек върви по пътя към себе си, създава се с делата, чувствата и мислите си. Ние притежаваме уникалния шанс да променяме съдбата си дори в мига. И накрая на пътя поглеждаме назад, знаем, че не сме постигнали идеала си

Любов и дълг. Колко познати и уж напълно ясни неща от живота, но понякога в тях се крие дълбока драма, която човек носи в душата до края на дните си. Не са много хората, които успяват да потиснат и заглушат вика на чувствата си...