Концептуално ядро в лириката на поета работник е вярата. Тя е основната екзистенциална категория и свръхценност в нравствената система на Вапцаровия лирически човек.

всеки човек има своята цел в живота ,свързана с желанието му да бъде щастлив.тя го води като светлина ,която показва пътя на изгубил се пътник.

Ще се намери ли поне един човек, който не би желал да бъде щастлив? Възможно ли е през целия си живот нито веднъж да не се замислиш над въпроса: щастлив ли съм?

Човекът е разумно същество, и именно това го отличава от животните.

Любов и дълг. Колко познати и уж напълно ясни неща от живота, но понякога в тях се крие дълбока драма, която човек носи в душата до края на дните си. Не са много хората, които успяват да потиснат и заглушат вика на чувствата си...

По-добре да си счупиш главата в някоя стена, отколкото да чакаш стената сама да падне. Аз съм Дон Кихот!

Мъртви са душите, неузнали Словото. Празен ще е пътят, неводещ към Бога. Човек се ражда два пъти, защото той е изграден от два неразривно свързани елемента - плът и дух.

Бог – създателя ни, ни е създал да се раждаме еднакви, еднакво добри. Но кога човек се превръща в змия, в злодей, кога започва да се радва на чуждото нещастие, кога започва да живее на принципа „Аз съм добре кога Вуте е зле.”? Да всички се раждаме еднакви

Ръководителят е човек, който управлява своите подчинени така, че те да вършат работата си по най-ефективен начин. Той, едновременно с това, се явява и лидер...

В началото на земния живот на земята е живял един единствен човек – мъжът. Най-голямото му постижение е създаването ,от реброто му, на жената-уникална и неповторима. Тя е осмислила неговия живот и е ощастливила дните му. В днешно време жената продължава