Свободата е възможността на човека да мисли, изказва свободно мнението си и създава духовни и материални ценности, като същевременно това не му се налага със сила и не зависи от нищо друго...

Това си е чист риторичен въпрос...Всеки е учител на някого през целия си живот. И това е достойнството на самия живот. Можеш да научиш много от човека до теб в автобуса, в магазина. От медиите също се “учи “ много.Улицата учи...

Трудът краен човека, а мързелът го грози ... Древна мъдрост, която идва от векове и живее и ще живее във вековете... Защо??!

Есе: "Просвещението е изходът на човека от непълнолетието..."...

Семейството е първият възпитателен фактор, който влияе върху личността на човека...

Темата за града и съдбата на човека в него е една от основните теми в творчествот она Христо Смирненски. А безпомощността на индивида пред изпитанията на обективната действителност често извиква в текстовете метонимичния образ на човека – детето.

Природата е фактор и условие за съществуването на човека, а самият човек е „висше нейно творение”.

Завистта е чувство на неблагожелателност, което се изпитва към успеха на другите. Нейните корени трябва да се търсят в бита на човека и на обществото.

Човекът във времето, човекът през времето..... или човекът и времето – това е една от големиет теми в романа на Димитър Димов.

Още от много древно минало, човекът е преоткрил себе си като едно висше същество,имащо уникални умения и способно да създава свой собствен вътрешен свят.