"Името ми е Васил, от Карлово съм... Занятието ми е да облекчавам съдбата на българите и аз обикалях, за да им давам вяра и упование в бъдещето..." Дяконът е минал и оттук. Гениален ум. Искрена любов към хората...

След Втората Световна Война Емилиян Станев публикува повестта "Крадецът на Праскови" - една история за изконния женски стремеж към свобода, щастие и любов. Композиционно творбата може да се раздели на две части – налице е разказ в разказа... Де

"Дервишово семе" е сред безспорните шедьоври на българския разказ. В море от любов и омраза Николай Хайтов завързва възела между човека и рода.

Да живеем и да се учим с любов. Да се научим да преработваме омразата в любов, защото светът на любовта е свят на светлина и познание...

Поезията на Христо Ботев е най-високият връх в развитието на българската възрожденска литература. И същевременно между Ботев и останалите ни възрожденски писатели стои цяла пропаст.

Любов и омраза – два противоположни полюса в множеството на човешките чувства. Ако любовта е водата, която движи колелото на живота, то омразата е огнена комета, която изпепелява душата...

Това е за всички влюбени. За всички с несподелена любов.

Какво е да си Човек? Тук няма крайности, а Баланс. Няма омраза, а Любов.

Есе върху повестта на Емилиян Станев "Крадецът на праскови".

Доброто е висша ценност, към която всеки се стреми. Идеята на християнството за добро започва с любов...