Литературата отразява действителността, но много често нейните герои стават част от живота на хората, заживяват вечен живот. Стават образи – символи. Такъв е и Дон Кихот – знаменитият идамо, превърнал се в символ на вечния стремеж на мъдрите да направят..

Трудно е да си изградиш представа за човек, роден и живял повече от двеста и петдесет години. Още повече, когато сведенията за живота му са няколко реда, оставена от собствената му ръка, и още толкова в спомените на съвременници...

Макар и труден, трябва по някакъв начин да го живеем. Той не ще спре и ще продължи неговото колело да се върти, затова се радвайте на малките жестове, на незабравимите мигове с любимите хора и близки,не пропилявайте живота си.

Изключително точно класикът на българската поезия Вапцаров в стихотворението си "История" дава образа на живота, лишен от маска-това е суровият, нелицеприятен живот, макар и истински...

Историята на Рамадан от "Дервишово семе" представлява израстване на истинска личност в родов свят – нещо необичайно в това общество, чиято ценност и смисъл на живота е продължаването на рода.

Всеки млад човек, опознавайки живота, навлиза в него с много въпроси и очаквания.

Повествованието на "Декамерон" носи духа и стила на обикновените хора, които отстояват правото си на щастие и радост от живота...

Какво е наказанието? Начин да получим заслуженото възмездие? Едва ли! Наказанието е част от живота – не е задължително да извършиш нещо нередно, за да страдаш, може просто да е игра на съдбата или лошо стечение на обстоятелствата. Да престъпиш закона, да

Дългът към рода и дългът към сърцето са две на пръв поглед много близки неща, но всъщност могат да предизвикта най-големите противоречия в живота. Защото човешкото сърце е необятно, а на него не можеш да му заповядваш, нито да ръководиш...

Ако знаехме какво ни очаква в бъдещето, ако имаше начин да погледнем, макар и като на филмова лента живота, който ни очаква, може би не бихме бързали да пораснем.