Поезията на Христо Ботев е най-високият връх в развитието на българската възрожденска литература. И същевременно между Ботев и останалите ни възрожденски писатели стои цяла пропаст.

Една от вечните дилеми на човешкото съществуване е как да постигне баланс между материалното и духовното.Тази дилема може да бъде най-добре характеризиране с перифразираната симвролична реплика на Хамлет – "Да имаш или да бъдеш?"...

А животът се е развивал и е процъфтявал, а най-накрая се е появил и човека – прекрасния, съвършения венец на природата...Венец, но трънен.

Книгата е най-голямото богатство.На това се учим от малки. Да обичаме книгите и да сме богати. Духовно богати. Да сме прочели и съхранили родовата памет, всичко българско и родно.

Животът на човека е изпълнен с много изпитания и обрати. Макар ние, младите хора, които все още учат, да не сме се сблъсквали с това, черпим поучителен опит от литературното богатство на човечеството. Може би по най-интересен и увлекателен начин...

Свободата е най-голямото щастие на света! Да правиш и мислиш това, което искаш. Чрез свободата чувстваш, че живееш, а това е равносилно на щастието.

Същността на трагедията е в обстоятелствата, с които Хамлет се сблъсква. Разочарован от възгледите на най-близките до сърцето му и единствени помощници, той остава трагично сам. Подобно на Дон Кихот, Хамлет решава да се бори с неправдата...

Да обичаш и да бъдеш обичан – не е ли това най-голямото щастие?

В днешния забързан и изпълнен с трудности ден всеки иска да постигне нещо значимо в живота си. Успява само този, който има определени качества, най– важен от които е волята.

Но освен греховна,любовта е и свята.Тя е най-красивото чувство.