Това си е чист риторичен въпрос...Всеки е учител на някого през целия си живот. И това е достойнството на самия живот. Можеш да научиш много от човека до теб в автобуса, в магазина. От медиите също се “учи “ много.Улицата учи...

Значимото и незначимото в моя живот. Поглед в битието и отвъд битието. Разбирането на хората. Поглед отстрани на самите себе си...

Още от самото си раждане човек е заобиколен от множество лъжи. Цял живот нашите близки и познати ни поднасят като ежедневна порция поредната лъжа. Разбира се, това се случва и с някаква цел или понякога дори...

Истинското приятелството е повече от познанство. То е силна връзка, бисер, който търсиш цял живот , общуване – с думи и жестове, сега и завинаги, тук и на хиляди километри, в мига и в безкрайното време.

Това се случи преди много години... Детенцето беше самичко и много мъничко – една светла и невинна прашинка в огромния океан на мръсния живот....

Всеки човек има възможността и привилегията да мечтае. Много пъти копнежите и представите ни за добър и достоен живот се изчерпват с материални постижения, но не това е, което може да осмисли съществуването ни. Мечтите сами по себе си са цветно...

Какво всъщност означава да живееш в България, по-различен ли е животът тук отколкото в другите Европейски страни? Това е въпрос на който няма как да се даде едностранен отговор. Живот ли е, когато всеки един ден животът ни е жестока борба за оцеляване?

Както знаем от повестта “ Немили – Недраги " не е лесно да си хъш. Където и да си условията ти за живот предоставени от възможностите са най-големия материален проблем. Незнам защо почнах своето есе така, но мисля да продължа в същия дух:....

Ех,живот! Радваш се, живееш...................................

Есе по мотиви от творчеството на Никола Вапцаров. Откриваме мотива за непрестанната борба на човека с тежкия живот, но също виждаме колко е голямо търпението и упоритостта на хората...