Едно от най – големите постижения на съвременната българска литература е „Крадецът на праскови” – най – известната творба на Емилиян Станев в България и чужбина. Повестта е история за една романтична, но невъзможна любов....

Едва ли можем да си отговорим точно и конкретно на този въпрос. Тя няма начало, няма край, няма точна дефиниция. Няма образ, няма мирис... Всичко е едно чудо... чудото, наречено любов...

В повестта “Крадецът на праскови” Емилиян Станев разказва за една възвишена и свята, но невъзможна любов, която преобръща живота на героите и ги кара да забравят за заобикалящия ги свят...

Както всяка година и тази, всички хора очакваме краят на декември месец с нетърпение, защото тогава са едни от най-хубави празници. Всеки си пожелава и мечтае желанието му да се сбъдне, било то любов, пари или здраве...

„Ако имаш любов, не се нуждаеш от нищо друго. Ако ли нямаш, не е от особено значение какво друго имаш.“ — Джеймс Бари ...

Героят на Хайтов казва, че тъпче на кръстопът и не вижда накъде да хване, но изминалите години, мисълта за отмъщението и съхранената любов – това е неговият жизнен избор.

Съществува ли истинска любов в днешно време?..............

Проблемите на съвременния тийнеиджър са многобройни - отношенията с родителите, с приятелите, училището и техните изпитания там. Същевременно в тази възраст срещаш първата си любов, за пръв път трудът се увенчава с успех...

По света има както любов, така и омраза. Тези две чувства са коренно различни по значение, като смяната на деня с нощта.

Вяра. Вяра, надежда и любов. Дали това е всичко от което имаме нужда? Дали цялата ни доброта и човешка солидарност се събира в тези три думи? Вероятно да, но можем ли да го твърдим категорично?