Отдавна полунощ минава. Опустял е и градът. Тихи са улиците, върху които отекват хиляди човешки съдби. Замислям се за него, живота. Чудна плетеница е той, непрестанна борба и вечен стремеж. Мисля си за любовта....

Ако бог е любов, защо тогава оставя децата си в продължение на векове да се унищожават и презират? Ако бог е светлината, а Дявола тъмнината в какво време живеем ние?....

Едва ли можем да си отговорим точно и конкретно на този въпрос. Тя няма начало, няма край, няма точна дефиниция. Няма образ, няма мирис... Всичко е едно чудо... чудото, наречено любов...

В повестта “Крадецът на праскови” Емилиян Станев разказва за една възвишена и свята, но невъзможна любов, която преобръща живота на героите и ги кара да забравят за заобикалящия ги свят...

Истините, които ще бъдат изложени тук, са на Библейски принцип, и могат да са от полза за тези...

Има много неща, без които човешкия живот няма смисъл. Може би най-важните от тях са домът и семейството...

В повестта "Крадецът на праскови" от Емилиян Станев двамата главни герои(Елисавета и Иво)търсят своето щастие,смисъла на своя живот и го достигат.

Вярата, надеждата и любовта са три много силни чувства. Човек ги изпитва при различни поводи, но те винаги за признак на доброто в него...

Обича ме…не ме обича. И една маргаритка! Кой ли не е броил, вярвал, надявал, късайки малките листенца на изящното, нежно цвете. Кой ли не е усещал аромата и вкуса на любовта...

Повестта на Емилян Станев "Крадецът на праскови" е истински шедьовър на българската художествена проза. Сюжетът й е от първата световна война...