Осмисляйки заглавието, в моето съзнание се пораждат няколко въпроса: какъв е човекът, достигнал до тези прозрения и какъв е поводът да стигне до тях...

"Името ми е Васил, от Карлово съм... Занятието ми е да облекчавам съдбата на българите и аз обикалях, за да им давам вяра и упование в бъдещето..." Дяконът е минал и оттук. Гениален ум. Искрена любов към хората...

Едно есе, което съм писала според моите виждания за материалното и духовното...

Да започнем от там... какво представлява един "човек в калъф"? Какво си мисли един такъв човек...

За какво сме създадени? Не за вражда , а за обич. По кой път избираме да тръгнем , за да стигнем до любовта – въпрос на виждане за света. Човек сам управлява живота си, съдбата си , като постоянно прави избори...

Повествованието на "Декамерон" носи духа и стила на обикновените хора, които отстояват правото си на щастие и радост от живота...

Роден преди пет века под безсмъртното перо на Мигел де Сервантес,образът на Дон Кихот днес често поражда спорове , размисли и нови тълкувания.

В античните трагедии сюжетната линия на семейните отношения, тясно преплетена с героичните постъпки на персонажите и отговорността пред другите (било сънародници, било бойни другари и др.), е често срещана...

Казано с думите на Чехов, всички те са вечните, едни и същи хора в калъф - само майсторите на калъфа се менят поетапно. Потръпвам от погнуса, когато се позная мимоходом в тях - предпочитам негър в Алабама да съм.

В стихотворението си "Родина", поетът Атанас Далчев казва, че се чувства българин, не заради почестите и бранната слава на България, "а зарад туй, че съм безсилен да забравя за ослепените бойци на Самуила..."