Любовта е толкова стара, колкото и светът, който ни заобикаля. Тя е най-святото и прекрасно чувство, което човек може да изпита...

Не е ли пародия всичко около нас? Светът се събужда за нещо красиво, но заедно с това се пробужда и тъмнината в душите.

Свят, населен само с донкихотовци? Еднообразна пъстра смес!

Може би светът все повече се превръща в класицистичната комедия "Тартюф", все повече и повече хора започват да приличат на героя.Според мен това не е никак хубаво!...

Времето върви напред и напред, животът, хората и светът се променят, но Дон Кихот и Санчо Панса винаги ги е имало и ще ги има...

Единственото, което не можем да върнем в този свят, е времето. То неумолимо се търкаля и понякога ни кара да правим равносметка на делата си. Досега не се е намерил човек, недокоснат от безмилостната ръка на времето, както и такъв без минало или бъдеще.

Днес светът е пълен с много и различни проблеми, които го водят към по-лошо и по-лошо. Всеки ден ставаме свидетели или научаваме за все по-големи трагедии и събития, които не е трябвало до се случват.

Да живеем и да се учим с любов. Да се научим да преработваме омразата в любов, защото светът на любовта е свят на светлина и познание...

Светът се руши, макар и неговата разруха да е прикрита под прогреса и само проглеждането на обществото може да го спаси! Нощ е – тъй хладна и спокойна. Вятърът тихо шепти, люшкайки нежно листата.

Обикновено мислим за света в трето лице – като за "него". Аз, ние българите, България и светът.