Това е есе по български език и литература. Използвано е в училище. Темата беше взета от учебника по български..

Животът на планетата Земя е едно училище, в което можеш непрестанно да се учиш от разтворената книга на Природата..

Казват, че най-хубавата част от човешкия живот е свързана с училището му. Така е,защото в училище всички порастваме и се развиваме като личности...

Моето лично мнение относно интеграцията на ромите малко граничи с расизъм. Аз смятам, че както аз и моите родители сме намерили начин да живеем без да крадем, успели са да ме изпратят на училище, те да ме хранят значи не е невъзможно, но изисква усилия...

Какво е възпитанието? Има ли точно определение? Придобиване на навици, изграждане на ценностна система… Е, добре...

Есето е представено за завършване на училище в онлайн среда. Подходящо е за ученици...

Важно е в училище да има условия за приобщаване, архитектурата да бъде адекватна или адаптирана за приобщаване, но това не е достатъчно. Разбира се, това са благоприятни, но не основополагащи фактори...

Няма бъдеще без минало, затова смятам, че бъдещото училище трябва да се запази като център на просвета и духовност. То не може да съществува без внедряването на съвременните технологии...

От както се помня,първото нещо,което виждам от прозореца на моята стая,е училище. Моето училище!

Забързаният и динамичен живот, натоварването, напрежението, стресът, проблемите и ред други причини довеждат до агресия. Често пъти не се замисляме как би се отразила тя на децата, на тяхното развитие, психика, воля и настроение. Все по-ярки...