Трудно е да си изградиш представа за човек, роден и живял повече от двеста и петдесет години. Още повече, когато сведенията за живота му са няколко реда, оставена от собствената му ръка, и още толкова в спомените на съвременници...

Ако нямаме цели – не живеем пълноценно.За мен важните неща в живота са тези,който ми помагат да постигна целите си , защото когато човек осъстестява мечтите си се чувства напълно щастлив.

Всички народи, които са съществували досега са дали нещо на света било то в исторически, културен или духовен аспект. Всеки човек вървейки по своя жизнен път оставя някаква трайна следа за делата си...

Човек може да си обясни думата "родина" по няколко начина. За някои тя е там, където са сърцето и душата, а други и поставят географски ограничения....

За какво сме създадени? Не за вражда , а за обич. По кой път избираме да тръгнем , за да стигнем до любовта – въпрос на виждане за света. Човек сам управлява живота си, съдбата си , като постоянно прави избори...

Единственото, което не можем да върнем в този свят, е времето. То неумолимо се търкаля и понякога ни кара да правим равносметка на делата си. Досега не се е намерил човек, недокоснат от безмилостната ръка на времето, както и такъв без минало или бъдеще.

Всеки млад човек, опознавайки живота, навлиза в него с много въпроси и очаквания.

Българинът е скептик, дори черногледец. Това е вярно. Всеки дълго робувал народ е такъв. Въпросът е дали е то слабост, или сила? Лесно вярващият, оптимистът е винаги измаменият, разочарованият. Скептикът, песимистът е реалният човек...

Добър пример за човек,запазил своите ценности е Дон Кихот от романа на Сервантес.

Героизмът е ценност на човека, но не всеки може да я притежава. Герой е този, който е извършил някаква постъпка, с която се гордее, която го свързва с друг човек, на който е помогнал, подал му е ръка да излезе от "калта"...