И ето, отминава още един ден. Слънцето пое своя път, който свършва за нас ей там зад хоризонта.

Животът ни е низ от събития, от падения и безкрайно изкачване към едничката цел - щастието!

Замисляли ли сте се някога какво представлява вашият път през пустинята? Дълъг, песъчлив път, загледаш ли се в далечината, не виждаш какъв е той. Бъдещето е неясно. Той е и като книга. Зададеш ли си правилния въпрос, тя се отваря там, където е отговорът.

"Който не познава отечеството си, няма мащаби за чуждите страни" Гьоте

Да живеем и да се учим с любов. Да се научим да преработваме омразата в любов, защото светът на любовта е свят на светлина и познание...

Човек преживява и радости, и несполуки, ако има с кого да сподели радостта си, тя ще бъди двойна, а мъката ти ще намалее.

Къде се крие любовта в нас? Умеем ли да обгръщаме с нея своите близки?

Първо да си помислим всички заедно сляп ли е света или всевиждащ.Същия този свят който дълги години ни държи на гърба си и трае цялата човешка глупост, същия този свят , който ни осигурява...

Доброто и злото, красивото и грозното, животът и смъртта съпътстват човека през цялото му съществуване. Воден от тази общочовешка истина, Елин Пелин рисува в своите разкази ежедневието на българския селянин с неговите тревоги, грехове и престъпления...

Трудно е да бъдеш бял гълъб сред черни врани. Но аз избирам да бъда такъв бял гълъб,избирам да бъда далеч от пороците, които те правят зависим, които те приковават към себе си с тежки вериги.