Колко прост, и в същото време колко сложен може да бъде светът!

Човешкият живот е низ от събития, но за човека има както позволени, така и забранени неща. Не всичко в този живот може да бъде наша собственост само с едно докосване.

Една от вечните дилеми на човешкото съществуване е как да постигне баланс между материалното и духовното.Тази дилема може да бъде най-добре характеризиране с перифразираната симвролична реплика на Хамлет – "Да имаш или да бъдеш?"...

С течение на вековете жената е променяла своите интереси и занимания, но тя никога не може да престане да бъде майка, поради простата причина, че ако го направи това ще означава край за човачеството.

Финалните изречения в разказа на Николай Хайтов метафорично представят суровата дилема, пред която може да бъде изправен човекът . В хода на непринуден разказ размисъл главният герой Рамадан...

всеки човек има своята цел в живота ,свързана с желанието му да бъде щастлив.тя го води като светлина ,която показва пътя на изгубил се пътник.

В зависимост от нагласата към света и начина, по който даден човек се отличава от останалите, да си различен може да бъде, както в някои случаи хубаво, така и в други - наистина лошо.

Ще се намери ли поне един човек, който не би желал да бъде щастлив? Възможно ли е през целия си живот нито веднъж да не се замислиш над въпроса: щастлив ли съм?

Пълната история на щастието,ако някога бъде написана, ще трябва да обхване различни теми. Тя би трябвало да е история на възгледите за щастието, защото те са се променяли през различните епохи.

Любовта е била и винаги ще продължава да бъде най-силната стихия. Тя е болка и радост, далечна и близка, отровна и сладка.