Спорно е да твърдим, че живеем в земята на Ботев. В действителност ние живеем на основата на тази българска земя, но дотолкова сме изкривили образа й, че дори големият български поет не би познал родната си страна...

Този народ носи в кръвта си гените на просветителите Кирил и Методий, Климент Охридски и Паисий, но и гените на великите революционери Раковски, Левски, Ботев…...

Аз живея в България.Това е моята страна. Тук са се родили Ботев, Левски и други велики българи, дали живота си за нашата свобода....

В поезията си Ботев разгръща идеите за робството, борбата и свободата. Жестоката действителност поражда желанието за освобождение,което пък е постигнато само чрез борба - едиственият път на избавление...

Народ без велики личности не е народ, а стадо са казали мъдрите хора и са прави. В това отношение ние българите сме щастливци, защото историята ни е изпълнена с имената на достойни българи...

В стихотворението си Христо Ботев се отправя към все основни теми - любовта към своето либе и дългът към родината.

В стихотворението си Христо Ботев се отправя към все основни теми - любовта към своето либе и дългът към родината.Любовта и дълга са два контрапункта,те са противопоставени.

В стихотворението си Христо Ботев се отправя към все основни теми - любовта към своето либе и дългът към родината. Любовта и дълга са два контрапункта, те са противопоставени...

Поезията на Христо Ботев е най-високият връх в развитието на българската възрожденска литература. И същевременно между Ботев и останалите ни възрожденски писатели стои цяла пропаст.

Корените на неговата поезия трябва да търсим в три посоки. На първо място, в българската литературна традиция от Възраждането, в българската социокултурна среда.