Какво е да обичаш? Да подадеш ръка, когато някой се нуждае от помощ без да чакаш отплата...

За какво сме създадени? Не за вражда , а за обич. По кой път избираме да тръгнем , за да стигнем до любовта – въпрос на виждане за света. Човек сам управлява живота си, съдбата си , като постоянно прави избори...

Това за мен е щастието - любовта и добрите, истинските, всеотдайните приятели.

Да живеем и да се учим с любов. Да се научим да преработваме омразата в любов, защото светът на любовта е свят на светлина и познание...

Любов и омраза – два противоположни полюса в множеството на човешките чувства. Ако любовта е водата, която движи колелото на живота, то омразата е огнена комета, която изпепелява душата...

Това е за всички влюбени. За всички с несподелена любов.

Пръв до тази тема – табу за средновековната литература се докосва Данте Алигиери, който макар и в по-религиозен план, започва да гледа с други сетива на ролята и значението на жената в любовните устреми на мъжа.

Всъщност едва ли е необходимо сензации от този род да поддържат вярата ни в съществуването на толкова силна и толкова всеотдайна любов, каквато са изпитвали героите на Шекспир. Защото всекидневието ни често ни представя подобни измерения на любовта...

Да обичаш и да бъдеш обичан – не е ли това най-голямото щастие?

"Така е тръгнало и така ще върви......няма да стане по-добре. Любовта бяга от човешките сърца, хората не са вече братя..." (Елин Пелин, "Гераците")