това е моята родина, моят дом и моето поприще.днес аз наблюдавам своята страна и с болка усещам как се смалява в очите ми

В една позабравена българска естрадна песен звучи рефренът: "Кой ще каже как-во е любов? Кой ще каже какво е – дали шум на море или дъх на планинско усое, дали дълга разходка по някоя градска пиаца или нежна прегръдка във бавния ритъм на танца?"

Още преди много години един от първите интересуващи се от екологията е философът Аристотел и не е необходимо като него да имаме задълбочени познания по този въпрос (как да опазим земята си) за да се грижим за нея...

Какво е спомена?Споменът е онова нахлуващо чувство,което е вродено във всеки един от нас.Чувство,което неможеш и няма,как да избегнеш.Това е завръщане в миналото,припомняне на желаното.Този спомен носи,както радост,така и мъка...

Хората сме наркомани, дрогирани от собствените си емоции. Най-добре е да простим на себе си и на другите, че гледаме на света през призмата на тоталния страх, защото ако се освободим от него,как тогава ще се борим със злото?

Но най-важното при греха е да разбереш, че си го направил и да осъзнаеш постъпката си, а вече как ще продължиш зависи от самия теб...

"Мечтата е гид на екскурзията из реалността". Как тъка?

Хей, помниш ли, че нарекох темата тривиална и глупава? И те попитах как не ви е омръзнало да разсъждавате все върху тези екзистенциални теми и да пишете едно също...

Дори в нашето постмодерно време подобно определение едва ли може да се надява на по-голяма снизходителност от заглавието на публикуваната преди осем десетилетия и станала световноизвестна статия на Б. Ейхенбаум "Как е направен "Шинел" на Го

Дамата с рентгеновите очи. Какво ли би означавало да имаш рентгенови очи? Как би изглеждал света, когато можеш да го видиш от друга светлина?...