Да си човек не е лесно. От една страна човекът е подвластен на естествената човешка природа, на своята биологична същност.

За съжаление и днес има много такива хора. Това е човекът на спирката, който чопли семки. Тийнейджърът, който драска по хорските врати.

Още от много древно минало, човекът е преоткрил себе си като едно висше същество, имащо уникални умения и способно да създава свой собствен вътрешен свят.

Без да се замисля, човекът поголовно унищожава природота с флората и фауната в нея.

Финалните изречения в разказа на Николай Хайтов метафорично представят суровата дилема, пред която може да бъде изправен човекът . В хода на непринуден разказ размисъл главният герой Рамадан...

В центъра на изображението в поемите на Омир стои човекът. Събитията се пречупват през събдата на индивида. В митологичен култ са издигнати героите –

Човекът пред глобална хуманна катастрофа - резюме, философско есе.

Човекът е разумно същество, и именно това го отличава от животните.

Човекът и природата са неразривно свързани части на едно цяло, наречено ЖИВОТ. Пред човешката цивилизация има две алтернативи - да промени себе си, за да оцелее или да загине такава, каквато е...

Тема "Човекът в началото на ХХI век" - Човекът пред глобална хуманна катастрофа