Иван Вазов е български поет и писател, наричан "Патриарх на българската литература". Творчеството на Вазов е отражение на две исторически епохи - Възраждането и Следосвобожденска България...
Иван Вазов написва поетичния цикъл "Епопея на забравените" няколко години след Освобождението (в периода 1881-1884 година в Пловдив.), когато дистанцията на времето му позволява да преосмисли цяла една епоха от българската история...
Иван Вазов е роден на 27.06.1850 г. в гр. Сопот. Учи в родния си град, в Калофер и в Пловдив. Живее за кратко в Румъния, където срещата с хъшовете насочва младия поет към патриотично-граждански теми, на които остава верен цял живот...
Майката на писателя - Иванка Бенчева - е дъщеря на образования сопотски свещеник Иван Бенчев. Получила гимназиално образование, тя е културна жена за своето време.
Вдъхновен от патриотични чувства, Иван Вазов пресъздава в своя разказ “Една българка” образа на една обикновена жена от народа, която проявява героизъм и човещина в смутното и тревожно време...