Иван Вазов е български поет и писател, наричан "Патриарх на българската литература". Творчеството на Вазов е отражение на две исторически епохи - Възраждането и Следосвобожденска България...
Иван Вазов написва поетичния цикъл "Епопея на забравените" няколко години след Освобождението (в периода 1881-1884 година в Пловдив.), когато дистанцията на времето му позволява да преосмисли цяла една епоха от българската история...
Разказът е създаден по действителен случай. През 1899г. Вазов предприема пътуване до Черпишкия манастир. Целта му е да види мястото на Ботевата смърт. В едно ханче научава историята на една българка. С риск за живота си тя укрива един от Ботевите...
Иван Вазов е роден на 27.06.1850 г. в гр. Сопот. Учи в родния си град, в Калофер и в Пловдив. Живее за кратко в Румъния, където срещата с хъшовете насочва младия поет към патриотично-граждански теми, на които остава верен цял живот...
Вдъхновен от патриотични чувства, Иван Вазов пресъздава в своя разказ “Една българка” образа на една обикновена жена от народа, която проявява героизъм и човещина в смутното и тревожно време...