През 1889 г. се появява първият художествен летопис на българската духовност. Това е романът "Под игото" на Иван Вазов. Творба, отразила любовта на автора към родната земя и изразила нескритото му възхищение от духовната дързост на един малък...

Едва ли друго произведение е прославило така своя автор, както романът – епопея “Под игото”. Написан в изгнание, заключил в себе си безпределната любов на Вазов към родината....

Като духовен водач на народа, забравил своите идеали след Освобождението, Вазов се наема да възроди образите на онези герои, дали живота си в името на Отечеството...

Хората са измислили митове за да помнят своите герои и богове. Още от дълбока древност те са били част от живота на хората. Иван Вазов също пресъздава един важен период от българската история, като го превръща в мит за героизма на българите...

Израстването на народа и духовното му освобождение. Интерпретация на текста на главата "Пиянство на един народ".

Главно място в романа е за подготовката на Априлското въстание, и това не е случайно, защото тогава съзнанието на българина се променя.

В романа "Под игото", Иван Вазов описва състоянието на българското общество в месеците преди и по време на Априлското въстание. Авторът сравнява това състояние на българския дух като "пиянството на един народ".

Летописец на националните съдбини, в цялото си творчество Иван Вазов е “жива история” и “отзвук на духа народни”, с многостранната и богата интерпретация на българския бит и душевност..

Още приживе наричат Иван Вазов "Патриарх на бългаската литература". Тази титла си остава краткото образно определение на неговото централно място в нашата литературна история и неговото непреходно значение на национален класик...

Като родолюбец от възрожденски тип Иван Вазов дълбоко преживява обезценяването на нравствените стойности в българското общество след Освобождението. Писателят е разтревожен от равнодушието към хули за нашето минало и език...