Важно място в естетическата възможност да се живее според повелите на нормата заема мотивът за душата. Тя е най-точният изразител и индикатор на състоянията на героя, на неговата вътрешна напрегнатост и разкъсаност.

Христо Ботев създава дълбоко национална и самобитна поезия, което ни най-малко не намалява нейната общочовешка значимост.

Поетичният текст на Ботевия "Странник" носи белега на "странната" художествена самота не само като наложена идейно-критична изолация от канонизирани идеологемни интерп¬ретации на поколения български литературоведи, но и поради нетипичн

Общото в тези откъси е ясно, а от пунктуационно гледище дори очебийно. Вътре в изречението се извършва смислово и интонационно прекъсване, изрично подкрепено от препинателния знак многоточие.

Гениалността на големия български поет и революционер Христо Ботев е ясно изразена във всяко едно от произведенията му, но елегията "Обесването на Васил Левски" я затвърждава по възможно най-силния и убедителен начин...

Стихотворението "На прощаване", написано през 1868 година от Христо Ботев разкрива един от най-тежките периоди за българските емигранти – турското робство. В него поетът вижда собствената си съдба, свободата и смъртта.

Роден и израснал в робска България, Ботев неминуемо носи в душата си виденията на ужасите от народните страдания, страховете от възможното трагическо бъдеще- за себе си като личност, за народа като общност.

Робството при Ботев е осакатяване, унижаване на човешкото достойнство, принизяване не само на материални и духовни ценности, но и на основни християнски постулати, а свободата е свръх ценност.

В стихотворението "На прощаване" поетът разкрива револиционната си същност чрез съкровената изповед на бунтовника емигрант преди да тръгне по страшния,но славен път на борбата.Един от най-важните мотиви за раздяла "с майка с,либе хубаво&quo

Главният мотив в стихотворението е борбата на лирическия Аз срещу злото, изобразено чрез противниците на идела за свобода. Картината на българското робство е разгрърната в картина на световното робство. Гневът е насочен не толкова срещу тиранина...