Още приживе наричат Иван Вазов "Патриарх на бългаската литература". Тази титла си остава краткото образно определение на неговото централно място в нашата литературна история и неговото непреходно значение на национален класик...

Като родолюбец от възрожденски тип Иван Вазов дълбоко преживява обезценяването на нравствените стойности в българското общество след Освобождението. Писателят е разтревожен от равнодушието към хули за нашето минало и език...

Вместването на Вазовото творчество в националната ни литература е многоаспектно и сложно, не толкова поради обема и тематичното разнообразие, колкото поради факта, че на Вазов бе съдено да осъществи генерални трансформационни процеси

Като духовен водач на народа, забравил своите идеали след Освобождението, Вазов се наема да възроди образите на онези герои, дали живота си в името на Отечеството...

В стихотворението "Кочо" на Иван Вазов е реализиран проблема за саможертвата в името на свободата. Също така акцент се поставя на отричането на робството като форма за съществуване и националното осъзнаването на моралната победа като висша ценно

Израстването на народа и духовното му освобождение. Интерпретация на текста на главата "Пиянство на един народ".

Главно място в романа е за подготовката на Априлското въстание, и това не е случайно, защото тогава съзнанието на българина се променя.

Негативната страна на предосвобожденския живот нами-ра своето художествено въплъщение в повестта "Чичовци". В нея се редуват комични положения и конфликти, които ни представят бита, нравите и взаимоотношенията на едно малко градче.

В повестта “Немили-недраги“ Иван Вазов разкрива изпълнения с лишения и мъченичество живот на българските хъшове в Румъния. .

Поет и общество в лириката на Иван Вазов - кандидат-студентска тема..