Във всяка една от дванайсетте оди на цикъла "Епопея на забравените" Вазов възвеличава върхови прояви от нашата история, които всеки българин трябва да знае и помни, за да черпи от тях национално самочувствие.

Още приживе наричат Иван Вазов "Патриарх на бългаската литература". Тази титла си остава краткото образно определение на неговото централно място в нашата литературна история и неговото непреходно значение на национален класик...

Хората са измислили митове за да помнят своите герои и богове. Още от дълбока древност те са били част от живота на хората. Иван Вазов също пресъздава един важен период от българската история, като го превръща в мит за героизма на българите...

За родоначалника на Българското възраждане се знае много малко. Прахът на времето е заличил подробностите за неговия живот. Останалото е само делото му – малката, но неоценима по значение "историйца"...

Летописец на националните съдбини, в цялото си творчество Иван Вазов е “жива история” и “отзвук на духа народни”, с многостранната и богата интерпретация на българския бит и душевност..

Свидетел на най-величавите моменти от българскта история,Вазов за поколенията напред изобразява най-вълнуващото от живота на българите революционери емигранти преди Освобождението в повесста „Немили-недраги”.В нея той пресъздава мъченическия жовот...

България има в своята история и в своята география много върхове. И Христо Ботев не е просто един от тях, той е най-високият. Тя имаше нужда от него и го роди. Той беше потребен за революцията и тя го създаде.