Трагедията "Хамлет" представя хуманизмът на Шекспир и разкрива желанието му да покаже човекът в най-добрата му светлина...

Трагедията "Хамлет"-една от най-емблематичните творби на английския драматург Уилиям Шекспир е писана по време на Късния ренесанс. Това са смутни времена в исторически и духовен план, свързани с невъзможността на ренесансовата личност да приложи

Комедията "Тартюф" на Молиер е едно от най-забележителните произведения на класицизма. А актуалността на интерпретираните проблеми за лицемерието и наивността обяснява интереса към нея и в нашето съвремие.

В своето развитие напред, човек променя икономическия, политическия, социалния си живот. Неизбежен е обществения живот напред. Непреходни остават етичните норми и проблеми за любовта, свободата, добротата, правото на избор и най-вече за отмъщението...

Просвещението е епохата, която може най-точно да се характеризира с идеята "Мога това, което знам". Това е времето, в което осмисленото знание е въздигнато в култ за човешката природа, за достиженията на цивилизацията...

В "Дядо Горио" Балзак отразява най – големия порок на обществото – парите. Пред себе си авторът вижда как старото възприемане за

Трагедията "Хамлет" е пропита с хуманизма на Шекспир. По времето на Ренесанса човекът е най-съвършеното същество на света.

"Тартюф" е комедия за лицемерието. Дори от най-беглият поглед става ясно, че тя отразява негови аспекти..

Александър Дюма – баща носи в сърцето си идеите на Романтизма. Издигайки в култ свободата, честта и изкуството, той превръща историята за заговора, наклеветяването, затвора в най – вълнуващата история за надеждата, справедливостта, провидението...